В Лондон няма мъже за срещи, в София няма жени. Защо дейтинг сцената работи наобратно?

Културата на т.нар. дейтинг събития, в които участниците търсят своя партньор в живота, отдавна вече е навлязла в българското общество. Най-новите данни от организатори на партита за запознанства обаче показват, че у нас се наблюдават някои доста любопитни различия, в сравнение с други страни по света. В един от най-големите европейски градове – Лондон – например организаторите на събития за необвързани се оказват в необичайна ситуация: местата за жени се запълват бързо, но мъжете не достигат. На пръв поглед това звучи като временен дисбаланс, но не е. А още по-странно е, че в София реалността е точно обратната.

Тук мъжете се записват активно, често дори, без да са виждали реклама. Жените обаче подхождат значително по-внимателно. Решението им рядко е импулсивно и обикновено идва след препоръка от приятел или допълнителна увереност, че средата е „правилната“.

Този контраст не е случаен. Той отразява по-дълбоки различия в нагласите към запознанствата и начина, по който хората влизат в този процес. Това са част от изводите, които правят от българската дейтинг платформа ClubR, която вече 16 години организира събития за необвързани. Зад гърба си нейният екип има над 1200 събития, близо 30 000 участници и повече от 1500 създадени двойки.

Данните очертават повтарящ се модел – мъжете действат бързо и директно, докато при жените ключова роля играят доверието и социалният контекст. Докато във Великобритания дори при стимули като безплатен достъп на подобен тип срещи, интересът от страна на мъжете, остава по-нисък.

„Разликата между двете общества може да се обясни с няколко ключови фактора“ – посочва Радослава Карамихалева, основател на ClubR – “Жените по принцип са по-селективни в процеса на запознанства. Данни от изследвания върху speed dating показват, че те казват „да“ значително по-рядко от мъжете. Това означава по-висок праг за участие, а не по-нисък интерес към връзка.”

Какви са причините – от демография, през образование, до репутационен риск

Роля у нас играе и демографската структура. Жените доминират като брой в населението, а с възрастта разликата се увеличава. Това създава условия, при които те могат да бъдат по-избирателни. Към това се прибавя и факторът образование. В западните страни делът на жените с висше образование е по-висок от този на мъжете. Това прави намирането на партньор със сходен статус по-трудно и засилва селективността.

„Най-силният фактор у нас си остава социалният контекст. В по-традиционни общества като България репутационният риск за жените е по-висок. Участието в събития за запознанства често се възприема през призмата на социалното мнение. Това води до по-висока нужда от сигурност, доверие и предварителна валидираща среда.“, коментира още Радослава Карамихалева.

Практиката в България показва, че значителна част от жените идват на събития с приятелка. Това не е липса на интерес, а стратегия за намаляване на социалния риск. Като цяло най-силният канал за участие остава личната препоръка. Интересен детайл е също, че след 45 – 50 години жените започват да се включват значително по-активно. Това съвпада с демографските промени и различната структура на пазара на запознанства в тази възрастова група.

Изводите

Всичко това води до ясен извод. Разликата между Лондон и София не е в желанието за връзка. Тя е в условията, при които хората са готови да направят първата крачка. В Лондон проблемът е липса на активни мъже. В София предизвикателството е доверието на жените към формата на събитията. Това превръща срещите на живо в България не просто във възможност за запознанство, а във внимателно подбрана и контролирана социална среда.

В момента платформата провежда първото по рода си Национално проучване за нагласите на необвързаните в България. Целта е да се съберат реални данни за начина, по който хората търсят партньор днес и какви фактори влияят върху решенията им. Анкетата е анонимна и отнема около 3 минути, а попълнилите я ще допринесат за създаването на цялостен и достоверен анализ на общността на необвързаните хора в България.

Вашият коментар