Когато силите ви напуснат, прочетете отново – ще ви каже какво да правите
Имаше само една жена на света, тя едва се събуди, принуди се да ходи на работа и да работи по цял ден, а вечерта заспа изтощена. Беше толкова уморена, че не можеше да си спомни кога за последен път си почива и се чувства добре.
Един ден, докато седяла на работа и се опитвала да реши нещата, тя забелязала, че сянката й се отдалечава. Жената започна да моли сянката:
– Не ме оставяй, моля те, имаш цялата сила и енергия, които ми остават!
– Да ти си прав! Изчерпахте всичките си енергийни запаси и не ги попълвате, стига ми! Помислете какво грешите! — отвърна сянката.
— Но не мога да го разбера без теб! Помогни ми! — помоли жената.
Шадоу помисли и се съгласи.
– Добре, ще помогна, но ти трябва да изпълниш 3 от задачите ми!
– Разбира се, съгласен съм! – отвърна жената.
– Първо! Отдайте бреме, което не ви принадлежи. Тя отказа да реши проблемите на приятелите, роднините и съпруга си.
Жената затвори очи и се освободи от бремето, което някога беше натоварила върху себе си от доброта. Няколко минути по-късно телефонът започна да звъни.
– Какво трябва да направя? Пак ще се молят за помощ!
— Други! Ако искате отново да сте здрави и щастливи, научете се да казвате не!
Жената се чудеше какво ще си помислят за нея и дали заради това спрат да общуват или да я обичат.
Тя отговори на обаждането. Разговорът беше това, което жената очакваше, молба за помощ. Тя започна да се оправдава.
Сянката се приближи и каза:
– Не бива да се оправдаваш! Трябва да кажеш не!
Жената изслуша и направи правилното нещо. Получи се, някои се отвърнаха от нея, някои се примириха, а някои дори се обидиха.
– Остава трети тест! Трябва да се научите да се отпускате и да се изправяте срещу вината си.
Веднага щом една жена се опита да си почине, вина идваше от майка й, баща или баба.
— Какво лъжеш? мързелив ли си? Идете на работа, никой няма да го направи вместо вас! На твоята възраст успях да направя всичко, направих всичко сам.
Имаше много такива реплики, които оказваха натиск върху чувството за вина. В един момент търпението се изчерпа и жената се счупи.
– Нямам ли право на почивка? Аз съм същият човек като всички останали! Имам нужда не само от физическа, но и от духовна почивка от всички вас и вашите проблеми.
Най-накрая тя си отдъхна, направи всичко, което е искала толкова дълго. При нея се върнаха не само енергия, но и здраве, красота, вдъхновение, радост и спокойствие!
